сряда, 1 юни 2011 г.

От архива: Силата да победиш

Болка... пронизва ме изцяло, разпадам се на частички за да мине през мен, и да се събера отново. Колко продължи? Няколко мига? Часове? Всеки път беше различно. Не го осъзнавах, но мъчителните, болезнени операции ме върнаха към живот. Опитваха се да закърпят тялото ми и донякъде успяха. Отказах се от последната операция, шансът за успех беше минимален, но имаше огромен риск да се превърна в инвалид завинаги. Половин година операции, още толкова за да се възстановя от тях. Болката... тя ми върна съзнанието, върна ме в света на живите. Когато в теб остава единствено усещането за болка, за да не крещиш, трябва да се концентрираш върху нея, да я опознаеш, дори да я обикнеш, да станеш част от нея. Невероятно е усещането, когато тялото ти се събира и болката те напуска, изпълва те еуфория, живот! Прекарасно е! Изтощен си от усилията, които си положил да запазиш себе си и раумът си, но и щастлив. Операцията е успешна, ти си жив и това ти дава сили да продължиш. Има един странен момент, когато целият си като оголен нерв, когато усещаш само болката. За да не мислиш за нея оставаш само разум, чисто, първично съзнание и се потапяш дълбоко, дълбоко в морето от мисли и тишина. Усещаш се сам, изолиран и странно спокоен, пречистваш се от всички мисли и чувства, докосваш се до разум, сила, спокойствие и чистота, които са непознати за повечето хора. Тези операции бяха кошмарни, още не зная как успях да ги издържа. Лекарите непрекъснато повтаряха, че съм герой, че съм силен човек. Сега осъзнавам, че именно чрез болката върнах разумът и себе си, и животът си. Но искрено се надявам никога повече да не я изпитам.

сряда, 26 януари 2011 г.

"127 часа"

Има моменти, в които изолирам преживяното някъде в съзнанието си и го оставям там, докато дойде момент, в който мога да се справя с него. Още не се отпускам, не оставям емоциите от този филм да ме завладеят изцяло.

За моя изненада чух и подобни отзиви за него: "Скучен е. Какво толкова, седи си пичът няколко дни, накрая полудява, остава без ръка, пък и филм тръгнали да правят за него."

Всъщност исках да пиша много, много за този филм, но всичко в мен кипи, когато се сблъскам с хора, които не разбират.