Нощ

Неясна тревога я събуди. Втурна се в стаята, в която спяха децата. Ледено челце, ледени ръчички, обгърнат от смърт, но жив. Сложи едната ръка на главичката, другата върху телцето. Отдаде цялата си топлина и безмълвно шепнеше: "Зная, че не искаш да го нараниш. Теб те няма. Това е само усещането за смърт, което е проникнало в леглото. Сега го освободи, той трябва да живее." Не усещаше емоции, нито живот наоколо, само студено присъствие. Не знаеше колко време мина, но топлината се завърна в детското телце. Целуна го по челцето и излезе от стаята.