Понякога в обедната почивка излизам да походя - свалям напрежението, прочиствам мислите си и се размивам в масата от хора.
Днес попаднах на жена, приседнала на бордюра пред един магазин. Запътих се натам заради гласа - силен, отсечен, пронизващ. Не спираше да говори, прескачаше от една тема на друга, непостоянна като малко дете. Бяха я наобиколили десетина човека и я гледаха с отвращение или присмех. Тръгнах към нея, но тя ме погледна с толкова гняв, очите и бяха толкова смислени, че просто не исках да повярвам, че е луда. Осъзнавах, че този гняв не е насочен към мен, че тя е в някакъв неин свят. Нова крачка към нея, нов поглед и вдигна ръка да ме спре. Кимнах, тя свали ръката. През цялото това време не спря да говори. И в този момент се сетих за "Лудият" на Дамян Дамянов.
Когато видите някой различен, проявете малко уважение. Тази жена беше с по-силен дух от всички зяпачи наоколо. Каквото и да е преживяла, все пак е оцеляла.
