От няколко часа тракането по клавиатурата не спираше. Пишеше бързо, вглъбено. Единственото, което нарушаваше ритъма беше машиналното протягане на ръката за чашата с кафе. Отпиваше и я оставяше, без да прекъсва мислите си. Но приключи. Остана още няколко минути с ръце върху клавиатурата и вперен поглед в екрана. Надигна се тромаво и тежко, беше изтощен от усиления мислен труд.
Разходи се бавно из стаята. Беше изморен, но знаеше, че този път е сътворил шедьовър. Героите бяха толкова истински и реални, че ги усещаше около себе си.
Пишеше от години. Имаше няколко издадени романа, сравнително добре приети от читателите. Наистина, напоследък пиеше доста енергийни напитки, но те не засилваха сетивността. Превърташе ситуацията в ума си, търсеше причината, но не успя да я открие.
Уморено потри врата си с ръка и реши, че няма да чете книгата този път. Само ще промени сцената с убийството. Не беше точно фобия, прекрасно се справяше с нарязването на месото или с хвърлянето на нож. Но не обичаше острите оръжия.
Направи няколко клека и застана пред прозореца. Все още беше тихо и тъмно, малко преди зазоряване. Миговете, когато е сам със света. Остави мислите и емоциите да се влеят в тъмнината. Вслуша се. Седна отново пред компютъра и намери сцената. Бързо започна да пише.
Внезапно една ръка се протегна от екрана и сграбчи сърцето му.
Няколко часа по-късно в жилището му нахлу полиция. Сутринта редакторът прочел романа на един дъх и започнал да звъни. След като никой не вдигнал телефона и не отговорил на мейлите му, подал сигнал. Сега обикаляше нервно наоколо и питаше: "Как е умрял? Какво се е случило?". Съдебният лекар обяви, че писателят е получил сърдечен удар, няма насилствена смърт.
Книгата имаше невероятен успех, преиздадоха я, предстоеше трето издание. Кой да очаква...
Звън на телефон. Глас. И нова смърт. Редакторът уморено ходеше из офиса. Нещо му убягваше. Няколко от приятелите му бяха починали от сърдечен удар за няколко месеца, беше като епидемия. В този момент погледът му попадна върху романа и се спря изумен. Беше препоръчал книгата на всички, които починаха. Както правеше всъщност с всяка хубава книга. Продължи нервната си обиколка, но мислите му препускаха. Поръча маркетингово проучване - какви са читателите на книгата, с какво се занимават. Паралелно с него нареди журналистическо разследване.
Резултатите бяха шокиращи - 99% мъртви, без значение на пол, вяра, раса, възраст. Веднага нареди спиране на новия тираж. Публикува съобщение във всички достъпни за него медии книгата да бъде унищожена. След това взе неговото копие на книгата и отиде на гроба на писателя. Коленичи и зарови книгата в пръстта. Една ръка се протегна от гроба и сърцето му спря да бие.
