Държа пирографа в ръка и уча уроците на живота:
- силата наранява дървото и оставя белег завинаги;
- лекото докосване и търпението оставят следа, но и създават красота;
- дори и най-лекото трепване и съмнение си личат.
В крайна сметка е важно каква е целта - да създадеш нещо и да го отделиш от себе си, да му дадеш нов живот или ти, като създадел, като център, оставящ белези.
четвъртък, 12 април 2018 г.
Човечност
Чувам гласовете отдалеч. Възрастни са, вероятно и двамата недочуват. Приближавам ги, подминавам и неволно се заслушвам в разговора.
Дядото рови в кофите. Бабата погледнала времето през терасата, преди да тръгне за хляб, видяла дядото и му носи половин буркан манджа.
Дума за времето, за очакваните китайски отломки и дядото започва да обяснява за Тунгуския метеорит и радиоактивни частици.
Бедност, добрина, човечност и най-смисления разговор напоследък.
Дядото рови в кофите. Бабата погледнала времето през терасата, преди да тръгне за хляб, видяла дядото и му носи половин буркан манджа.
Дума за времето, за очакваните китайски отломки и дядото започва да обяснява за Тунгуския метеорит и радиоактивни частици.
Бедност, добрина, човечност и най-смисления разговор напоследък.
Абонамент за:
Коментари (Atom)