Човечност

Чувам гласовете отдалеч. Възрастни са, вероятно и двамата недочуват. Приближавам ги, подминавам и неволно се заслушвам в разговора.

Дядото рови в кофите. Бабата погледнала времето през терасата, преди да тръгне за хляб, видяла дядото и му носи половин буркан манджа.

Дума за времето, за очакваните китайски отломки и дядото започва да обяснява за Тунгуския метеорит и радиоактивни частици.

Бедност, добрина, човечност и най-смисления разговор напоследък.