Бягане

Дишаше тежко, въздухът излизаше със свистене от дробовете му, главата му пламтеше. Кратка почивка, докато пресече и успокои малко дишането си.

От 3 дни бягаше и знаеше, че този път няма да се откаже. Все още беше много, много далече от лекотата, с която тичаше преди години. Така се успокояваше след тежък ден, оставяше мислите и емоциите да се разлеят, беше сам със себе си. Но това беше преди повече от 20 години. Сега беше различно. Тялото му беше тромаво и тежко, тичането му предизвикваше присмех в хората, докато не видеха лицето му. Свиваха се пред погледа му и отвръщаха очи.

Затича отново. Крачка, втора... Болката в коляното вече беше непоносима. "Само 5 и ще спра, стига толкова за днес". Шеста, седма... "Мисли за нещо друго, мисли! Хайде да са 10." Дванайсет, тринайсет... Съсредоточи се върху броенето, всяка следваща крачка беше победа.

Нечий неясен страх го накара да погледне към вървящите към него хора. Човекът местеше поглед между лицето и тениската му, на която имаше вълк. Поусмихна му се леко, а момчето се сви и ускори ход. Болка и страх. Концентрира се върху болката, но не успя да я овладее. Беше силна, остра, непоносима, изкушаваше се да се потопи в нея.

Вълкът е смелост, енергия, вяра в себе си и защита. Защо предизвика страх? Лека усмивка се появи на устните му. Всъщност, човекът се изплаши от него - от късия ръкав през февруари, от изкривеното му от опитите да овладее болката лице, от белезите, от целеустремеността, с която тичаше, от раницата на гърба му.

Тениската вече лепнеше по тялото му, но след малко щеше да се преоблече и да влезе отново в официалния си образ, единствения видим за другите. 

"Още малко, само малко да издържа." Крачка, втора, трета и първите стъпъла към офиса бяха пред него.

Смехът му разцепи студения въздух.