Времето е мрачно, сивкаво, студено. И ако нямаш настроение си е направо подтискащо.
Вървим с дъщеря ми, а тя киселее и мрънка за всичко.
Предложих и една игра - да откриваме красивите неща. Погледна ме невярващо и заяви:
- Няма нищо красиво!
- Виж онова дърво. Не ти ли харесва?
- Не! Клоните са голи, нямат листа, дори и снегът не иска да се задържи върху тях!
- Да, голи са, но ще оцелеят през зимата. През пролетта ще се покрият със зеленина. И въпреки цялата им студенина ще родят нещо прекрасно. Затова са красиви - съхраняват живота. Виж, там има зелена тревичка под снега. Красива ли е?
- Не, снегът я притиска. Това е тъжно.
- Напротив! Въпреки, че е под снега, че е извита настрани, тя е там и е жива!
Продължавам:
- Небето е сивкаво, тежи над нас. Как мислиш, красиво ли е?
- Не!
- Нали обичаш снега? От тези сивкави облаци ще завали сняг. И пак ще се замерваме със снежни топли, ще се търкаляме в снега и ще правим снежен човек. Не искаш ли?
- Искам!
- Щом го желаеш, значи е красиво. Вземи апаратчето и снимай всичко, което ти харесва.
След кратко колебание започна да снима, дори и странни на пръв поглед неща. Минахме покрай една автокъща, а тя снима табелата. Попитах я защо и отговорът ме изуми:
- "А" е първата буквичка в азбуката, затова е красива.
Когато се прибрахме нямаше и следа от лошото и настроение. Но беше открила няколко красиви за нея неща.
Няма коментари:
Публикуване на коментар