Седеше върху плочата от десетина минути и усещаше как топлината прониква в него. Мраморът беше стабилен, познат, сигурен. Покоят навлизаше в тялото, в кръвта му, всяка частица от него се отпускаше и разливаше. Слънцето докосваше затворените му клепачи, сухият ветрец галеше лицето му. Отвори съзнанието си и остави мислите си да се реят. Чуваше щурците, шумоленето на тревата, дишането си. Беше спокоен, лек, чист, в единение със света около себе си. Вслуша се в мъртвите, но те го обгърнаха с топла ласкава тишина.
Тръгна си с нежелание. Тук, на този гроб, той се чувстваше жив, обичан, закрилян, наслаждаваше се на усещането за покой и цялостност.
Няма коментари:
Публикуване на коментар