Мъркане

Отключи вратата, унесена в мислите си. Правеше мислени планове за уикенда и се чудеше дали този път ще успее да свърши поне една десета от всичко.
Тъмна сянка се хвърли в краката ѝ, заумилква се и започна да мяучи жално.
Свали раницата и гушна котето. Галейки го, забеляза липсващата козинка на гръбчето му.
- Какво ти е, миличка? Заболя ли те? Какво се случи?

Котето, естествено, не отговори. Но доверчиво се отпусна под пръстите ѝ и замърка.
В желанието си да го успокои тя си представи, че е едно цяло с него. Опита се да предаде чрез докосването си любов и утеха. Чувстваше биещото сърчице под ръцете си, усещаше мъркането. Отпусна се и остави мислите си да се реят спокойно. Внезапно осъзна, че ръцете ѝ вибрират с мъркането на котето чак до рамото, че се е сляла повече от разумното с него, че е минала границата. Стреснато дръпна ръцете си и се отдалечи. Полека си върна самоконтрола. И се запита докога ли ще бяга от себе си.