Гълъби

Лицето му сияеше. Мръсен, дрипав, брадясал, рошав, почернял от слънцето и с блестящи очи. На фона на забързаните към метрото, улисани в мислите си хора усмивката му привличаше погледите. Седеше на обърната щайга, по разперените му ръце се блъскаха гълъби. Явно намерил отнякъде парче хляб, го споделяше с пернатите. Те не отвръщаха поглед от него, не го съдеха, не му се присмиваха и не го подритваха. Наслаждаваше се на докосването до дланите си, на пърхащите криле, беше изцяло погълнат от гълъбите и излъчваше щастие. Той, несретникът, можеше да нахрани някого, да бъде нужен, да бъде полезен.