Глад

Знаеше, че не трябва да пропуска обяда, но ѝ се случваше често. Затова приемаше редките моменти, в които излиза, като подарък. Днес отскочи до магазина да си вземе нещо за хапване. Опитваше се да освободи мислите си, когато нещо привлече погледа ѝ. Една бабичка беше приседнала отстрани, на сянката. Като приближи започна да хленчи, да иска пари, че е гладна. Видя я в обградена от тъмно кафяво, тежко и притискащо, но я подмина, не се обърна към нея, не проговори. Купи питка, като подбра да е по-мека, за да ѝ е лесно да яде, ако няма зъби. На връщане само я подаде, без да я погледне и отмина. Не проговори. Чу зад гърба си мърморене и шумолене на найлонова торбичка. Не се обърна, остави клетвите да се плъзгат по нея, без да я докосват и се надяваше силата на хляба да пробие черупката на омразата.