Внезапно осъзна тишината. Обгръщаше го като плътна пелена. Рядък лай на кучета, движещи се сенки. На хора? Може би, но спящи, липсваха емоциите. Спря и обърна лице към слънцето. Остави изгряващите лъчи да го докоснат, почувства въздуха върху кожата си, освободи се от мислите, целият беше само емоция. Първична и истинска. Беше частица от света, но събрал в себе си всичко.
Осъзнаването на света около него беше като удар. Внезапното заливане с емоции, мисли и мечти го повлече. Тялото му беше като чуждо. Усещаше го тромаво и тежко. Едва се довлече до дома си и легна на леглото. Безуспешно се опита да се завърне в онзи миг на еуфория и знание.
Леко докосване и топлинка. Грапав език върху челото му. Леко захапване на ръката, която се опита да го отмести, вкопчване с нокти и легна върху главата му. Въздъхна тежко и остави топлината да проникне в него. Унесе се и заспа.
Едва през нощта отвори отново очи. Две зелени очи бяха вперени в него. За кой ли път го спаси.
Няма коментари:
Публикуване на коментар