Някой я гледаше. Страхът я заля, усещаше как се смалява и се изгубва в него. Беше си у дома, със заключена врата, отдадена на самотата, спокойствието и удоволствието от четенето.
- Унесла съм се - помисли си замаяно. - Вероятно съм под влияние на книгата.
Но усещането се засилваше и си наложи да се овладее. Без да отваря очи се съсредоточи върху сетивата си. Който и да я гледаше, се придвижваше към нея, тихо и безшумно. Не можеше да определи размерите му и това я объркваше. "Погледът", както го нарече мислено, спря да се движи, но продължаваше да я гледа. Събра целия си кураж и се взря в наситено зелени очи.
- Ела тук, коте. - Гласът ѝ трепереше от нежност и облекчение. Как бе забравила за него?
Прибра го преди 2 дни, но досега то не смееше да се приближи.
Галеше черната козина, усещаше мъркащото телце под ръката си и в този момент я завладя еуфорията. Силата беше тук, силата се върна! Силен удар по главата я лиши за няколко месеца от нея, считаше я за безвъзвратно загубена. Превъзбудена, радостна и търсеща изскочи навън и настръхна в очакване. Ето вляво, движи се бавно и неуверено, само плъзна поглед по нея. Беше откъм сляпата ѝ страна, затова се обърна и го изгледа. Старец, олюляващ се, загубил интерес към света и копнеещ за края си. След това вдясно и отзад, кратко, но интензивно, искрено и добронамерено. Обръщайки се застана срещу 4-5 годишно момиченце, любопитно и засмяно. Силата я изпълваше, опияняваше! Леко начупена, ръбеста, като чужда дреха, но отново беше част от нея. Затича се, бяга до пълно изтощение и за пръв път от много време намери спокойствие. Скоро, съвсем скоро щеше отново да бъде себе си. Силата се завърна!
Няма коментари:
Публикуване на коментар