Танц

Мислите ѝ блуждаеха. От няколко часа танцуваше, тялото ѝ се беше сляло с музиката. Дойде с приятелките си, но вече не се наслаждаваше на танците. Околните изглеждаха като зомбита - подчиняваха се на звуците, поклащаха се в ритъм, но лицата им бяха празни. Искаше да е далеч от тук, да бъде сама и свободна.
Можеше да си тръгне, но събота вечер беше нейното бягство от еднообразния свят, в който живееше. Танцуваше до пълно изтощение, до  забрава. Но тази нощ искаше повече, копнееше да разчупи ограниченията и да усети... още не знаеше какво. Но щеше да е нещо различно, невероятно, непочувствано досега.
Отдавна беше разбрала, че умът е нейното убежище. Скриваше се в него, изолираше се от околните и така оцеляваше. Усмихна се. Повече нямаше да се крие, тази вечер всичко щеше да се промени.
Затвори очи и се остави на музиката. Звуците я докосваха, отекваха във всяка частица на тялото ѝ. Изпадна в транс. Хората се отдръпнаха, гледаха със страхопочитание, един-двама се подсмихваха. Музиката приемаше форма чрез нея, но те не разбираха. Виждаха само тяло, което изписва правилни фигури или се сгърчва, не чувстваха.
Внезапно се строполи на земята. Сетивата ѝ бяха пренаситени, не можеше да понесе повече. Смееше се, сълзи се стичаха по лицето ѝ, изправи се и тръгна. Отдръпнаха се от нея, направиха ѝ път да мине, шепнеха, че е луда. Усещаше се жива, докосна се до знание, което останалите не проумяваха. Подмина коментарите с усмивка и се втурна в тъмнината.