Отново разчистваше архива. За някои хора това е стандартна поддръжка на хард, профил в блогове и социални мрежи или дома. Има дори и теории, че ако нещо не е използвано 1 година, трябва да се изхвърли. Не ги споделяше, смяташе, че са измислени от тези, които целят развитието на консуматорско общество. Рециклирането имаше своето очарование, а и беше далеч по-практично.
Но имаше моменти, в които освобождаваше натрупаното напрежение, като изхвърляше всичко, което я свързваше с миналото - вещи, профили, дори и сътворените от нея неща. След това изграждаше всичко наново. Беше свикнала да оцелява в критични ситуации, да се справя тогава, когато околните се предаваха, така че за нея беше нормално.
Отново се зачете в есето. Пренесе се в ситуацията, която беше описала и усещанията избухнаха, отново със същата сила. Чуваше, усещаше миризми, чувствата отново бушуваха в нея. Стана от компютъра и усети ръцете си натежали. Емоциите бяха негативни, тежки, опустошаваха я. В такива моменти или се озоваваше в инцидент, или работеше с метал. Но днес се насочи към вълната. Мека, приятна, топла и ласкава, обикновено внасяше нежност и светлина в живота ѝ. Но ръцете ѝ сами се протегнаха към нея, подбраха цветове и започнаха. Едновременно работеше, виждаше какво ще се получи, а в същото време копнееше за освобождаване. Сля се с неоформената още картина, емоциите се пренесоха в нея, а вълната под пръстите ѝ придобиваше завършеност. Отдръпна се леко и я погледна отстрани - вихър, стихия, център, снопове енергия, които струяха като лъчи, но всеки следващ посоката си. Беше изтощена, но пречистена и удовлетворена. Отново вложи всичко от себе си в една картина, която щеше да дава сила на човека, който я притежава. Усмихна се леко, като си представи какво ли ще видят в нея другите.
Няма коментари:
Публикуване на коментар